когато бях малка четях постоянно. имаше деведесет процента шанс да ме намериш четяща, ако случайно нахлуеш в стаята ми. това се дължеше главно на факта, че нямах приятели - и под нямах имам предвид, че останалите деца въобще не ме харесваха, но това е тема за друг път - и още на идеята ми, че ако човек не може да промени това как изглежда, то поне може да се промени вътрешно. с две думи, важно е не какъв си роден, а какъв си станал. затова и обичах да научавам нови неща - защото по този начин бавно се превръщах в нов човек.
но научаването и ходенето на училище бяха за мен две тотално различни неща.
първо, училището изисква от теб да изглеждаш представително, да си извън леглото си и потенциално да си си измил зъбите същия ден, което определено е минус. научаването изисква просто да си намериш източник. научаването ти дава възможност да си останеш в леглото цял ден или да излезнеш на поход в гората, ако искаш.
второ, училището си мисли, че знае какво е най-добро за теб и се старае да ти го набута в главата. научаването ти позволява да си избираш какво да учиш. научаването не те задължава да знаеш физика и химия. научаването е доволно, ако се интересуваш от изкуство и не се опитва да промени интересите ти, защото се съмнява, че ще свършиш, живеейки в кашон.
трето, училищните знания често са твърде краткотрайни. нещата, които си научаваш сам, остават в съзнанието ти дълго след това. най-вече защото си избрал да ги запомниш, защото ти е харесало да ги знаеш, защото са свързани с нещо, което наистина е провокирало интерес.
от всичко казано до тук позицията ми за училищната система трябва да ви е станала ясна. за мен училището е неудобно, често скучно, ужасно стресиращо и неефективно в много отношения.
което не променя факта, че има неща, на които училището може да те научи. има предмети, към които наистина изпитвам интерес и които искам да уча.
честно казано до гуша ми е дошло от хора, които са като, “о, да, училището е изцяло зло, пълна глупост, няма смисъл от него“. oh well, извинете ме, че смятам, че дипломата ми по немски, която ще взема, понеже уча в dsd паралелка и която ще ми позволи да следвам мечтите си, има смисъл.
да не говорим за житейския опит в справянето с простаци, който придобиваш. това определено е незабравимо и, за жалост, приложимо.
съгласна съм, че е скучно, съгласна съм, че някои предмети - като изобразителното изкуство и музиката - са изтикани в ъгъла, все едно не са важни, при положение, че са ужасно интересни, но това не значи, че като цяло замисълът и изпълнението на училищната система са нещо лошо.
дали трябва да се реформират? определено.
дали това ще се поправи с постоянно pretentious мрънкане как никой не те разбира в училище, защото всички там не се интересуват от важните предмети, в които ти си добър, или как няма да учиш висше, защото си мислиш, че си куентин тарантино? категорично не.
така или иначе по закон се предполага да посещаваш училище поне до 16, ако не се лъжа. най-малкото, което можеш да направиш през това време, е да се мотивираш за нещата, които ще ти трябват и които са ти интересни. има един момент в живота ти, в който целите ти ти стават кристално ясни, в който знаеш какво трябва да правиш. ако планът ти не включва училището, чудесно. но моля те, недей да твърдиш, че всичко е черно и бяло. училището е сивкава територия, клоняща обикновено към черното, но изненадващо бяла на моменти.
в крайна сметка, ако имаш мотивацията, нищо не може да те спре да станеш такъв, какъвто искаш и да научаваш неща, дори училището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар