списък с книги. и автори. и неоснователно много обяснения от моя страна. you asked for it.

добро утро, интернет, денят е доста чудесничък, а аз седя вкъщи, учейки по философия буквално в последния момент.
но, все пак се познаваме, предиобедът не може да мине без малко procrastinate-ване.
питали са ме няколко пъти в ask, "клем, кои са най-любимите ти книги? кои са най-важните книги, които си чела, които са те впечатлили най-най-много? кои са любимите ти автори?"
съответно е честно да напиша този пост, в който вероятно ще пропусна почти всичките си любими книги, тъй като винаги, ама абсолютно винаги забравям нещо, и да препращам всеки попитал към него.

1. "спасителят в ръжта" - селинджър, както и деветте му разказа. селинджър е много особен писател, автор е на много малко публикувани произведения, но въпреки това е нещо като гласът на няколко поколения и пише твърде... впечатляващо. в смисъл че ако прочетеш нещо негово, после няма ничин да го забравиш.
2. "крадецът на книги" - маркъс зюсак, както и "аз съм пратеникът". маркъс зюсак за мен е един от най-добрите съвременни писатели, макар че ако трябва да бъда честна повечето от другите му книги съдържат някои клишета и повтарящи се теми. тези двете обаче са много добри.
3. "майсторът и маргарита" - михаил булгаков както и "морфин". булгаков често бива смятан за един от най-добрите съветски писатели и честно казано съм повече от влюбена в творчеството му. не ми идва толкова тежък, колкото повечето руски писатели. 
4. "451 градуса по фаренхайт" - рей бредбъри, както и цялостното му творчество, най-вече "марсиански хроники". рей бредбъри беше един от писателите, които най-силно ме накараха да се влюбя в писането. освен това е майстор на разказите и като цяло винаги посягам към неговите книги, когато искам да се почувствам по-добре. когато най-добрата ми приятелка ми съобщи преди повече от година, че е починал, докато съм била в германия, този простичък факт разби сърцето ми. без да преувеличавам. имам чувството, че изгубих един от най-близките си приятели.
5. "портретът на дорианг грей" както и приказките на оскар уайлд. животът на оскар уайлд е бил доста противоречив, но той същевременно е много забавен и то по един особен интелигентен начин. иска се ум, за да разбереш хумора му, така че четенето му не е само наслада, а е и упражнение за ума. бих препоръчала и "колко е важно да бъдеш сериозен" (the importance of being earnest)
6. "дзен или изкуството да поддържаш велосипед" - робърт м. пърсиг.
7. "мементо", чийто автор не помня и не мога да открия. във всеки случай няма нищо общо с едноименния филм, става въпрос за наркотиците и е писана от журналист и е една от книгите, които ме ужасиха в такава степен, че бях като хипнотизирана, докато разгръщах страница след страница.
8. chuck palahniuk като цяло (не съм сигурна, че има нещо превеждано негово на български). със сигурност fight club, защото, макар повечето от нас да са гледали филма, книгата е някак различна и се е превърнала в нещо като класика на нашето поколение.
9. "обществото на жулиет" - саша грей, която някак напомня на eyes wide shut на кубрик и показва огромното знание на авторката за кино изкуството, а това е по-секси от всичките й порно филми взети заедно. сериозно, саша грей е талантлива. недейте да пропилявате шанса си да откриете това само защото е била порно актрива.
10. "necrophilia variations". защото е twisted as fuck. изследването на най-дълбоките и извратени човешки желания категорично е нещо, което човек трябва да си позволи поне веднъж. по един особен начин ти помага да разбереш собствените си лимити.
11. патрик зюскинд, също, главно "парфюмът" и "контрабасът". защото стилът му на писане е ajaskdjsfkdlfdkfsdfddk. 
12. маркес, главно "любовта и други дроги" и "любов по време на холера". и "сто години самота". просто четете маркес. по-горе споменах, че сърцето ми беше разбито вече веднъж, когато бредбъри умря. случи се за втори път след смъртта на маркес. 
13. поезията на буковски, ричард сикен & къмингс. защото е красива, силна и в по-голямата си част не е толкова претенциозна, колкото хората я изкарват. 
14. "пътеводител на галактическия стопаджия" & "дългият следобеден чай на душата" на дъглас адамс. защото дъглас адамс всъщност е ужасно объркан, но и безкрайно забавен писател и защото 42 *wink wik*
15. цялостното творчество на тери пратчет. не всеки го харесва, това ми е ясно, дори хора, които аз самата харесвам не винаги го харесват, но аз лично намирам чувството му за хумор за свежо и за интелигентно. книгите му всъщност казват много умни неща, ако се задълбочиш, а ако не се задълбочиш просто са забавни. това е един от писателите, към които винаги се обръщам, когато съм в лошо настроение.
16. както и това на кърт вонегът (най-вече "фарс или никога вече самота", "майка нощ" & "добре дошли в маймунарника"). кърт вонегът заема спецефичен етап от развитието на всеки уважаващ себе си юноша, за мен се явява нещо като селинджър. имам чувството, че на някакъв етап беше завзел живота ми изцяло. освен това е имал много любопитен начин на писане - преписвал е всяка страница, докато не е смятал, че написаното е достатъчно добро.
17. стайнбек, най-вече "улица консервна". стайнбек е част от второто изгубено поколение на америка и ако не друго, то дори само от желание да опознаете световната литература трябва да го прочетете.
18. стивън кинг, най-вече поредицата "тъмната кула", както и "дългата разходка", "мизъри" & "сблъсък". стивън кинг има и някои ужасно слаби книги, но поради някаква причина начинът му написане, пък дори и да е пълен с клишета, ми доставя удоволствие.
19. "панаир на суетата" - текери (тази книга съм я чела близо сто пъти, мога да я разказвам подробно и просто е толкова убийствено интересна, а ребека е толкова подла и likable, че не мога, просто)
20. factotum & жените на буковски. макар че лично за мен прозата му не е и на половина толкова добра колкото поезията му.
21. "wir kinder vom bahnhof zoo" - christianne f. немска класика, разказваща за живота на христиане, която на 13 е хероинозависима и проституира за да си набави пари. всъщност цялата книга е чиста истина и така наречената droggenszene в берлин доста добре. 
22. "трейнспотинг", "порно", "екстази", "креватните тайни на майсторите готвачи" - ървин уелш. като сме тръгнали да си говорим за книги, обвързани с наркотиците и секса, ървин уелш е must read.
23. "песен за огън и лед" - джордж мартин. едно от най-добрите фентъзита, които бях чела от доста време. има доста реален вкус, обаче достойнствата му определено не се ограничават с убийствата и изнасилванията. ужасно приятно за четене, създава един много пълен и ясен за разчитане свят.
24. роджър зелазни & робърт шекли, заедно и поотделно. и двамата са повече от добри и забавни, заедно е пълен душевен оргазъм. все още не мога да преживея искрената си любов към изгубената ми "донеси ми главата на принца", книгата беше невероятна.
25. хъксли
26. also джордж оруел, защото обичам антиутопии, awkay. 
27. "лабиринт" на валтер шеленберг - военни архиви от третия райх. всеки има нужда от третия райх в живота си. за да не вземе да се отплесне по мечти за световно господство на бялата раса и подобни неща.
28. "портокал с часовников механизъм" - антъни бърджес. книга за свободния избор. макар че бих ви препоръчала да гледате филма, защото объркания жаргон, на който е написана книгата, е въздействащ, но бавещ темпото на четене и откровено досаден.
29. георги господинов ("физика на тъгата"). безспорно един от най-добрите български писатели в последните години. изненадващо приятен, предвид тематиката.
30. шекспир ("отело", "макбет"), also байрон. класика, едно от нещата, които човек трябва да опита, за да види дали му харесват. освен това шекспир е особено забавен в пропагандата си срещу ричард, което е доста показателно за времето на тюдорите.
31. "божествена комедия" на данте. важна от историческа гледна точка, защото е доста напред за времето си. интересна от символична гледна точка и доста тежка, макар че я има в програмата за десети клас, така че най-добре си я прочетете цялата, така и така ще сте я започнали. въобще литературата за десети клас, отделете й повече време - това е последната година, в която се учи чужда литература и са наблъсали абсолютно всичко основополагащо в нея.
32. "алиса в страната на чудесата" и "алиса в огледалния свят". луис карол е един от най-талантливите поети на абсурда, така че бих ви препоръчала и "на лов за снарк". подходете с отворено съзнание и работата ще потръгне. 
33. "фондация", айзък азимов. всъщност всичко на айзък азимов. най-талантливият писател на научна фантастика за мен. 
34. "фауст", гьоте. поредната книга, която просто трябва да се прочете, защото е световна класика. и защото немската литература всъщност е интересна. към категорията класики бих допълнила и "изгубеният рай", която на мен лично ми хареса много повече от гьоте и гореспоменатия данте.

запазвам си право да допълвам списъка, защото, ако се познавам добре, съм изпуснала поне половината от нещата, които съм искала да вкарам тук.