темата на този пост щеше да е по-различна, тъй като няколо човека ми писаха с молба да пиша за любимите си книги или да анализирам/публикувам редакции на анализите си на разни песни и дори на цели албуми.
с удоволствие бих свършила това и обещавам, че в следващите си постове ще го направя. снощи обаче, докато си гледах междузвездни войни и игнорирах бипканията на таблета ми, ми е писало момиче, което засегна тема, за която наистина ми се иска да говоря.
ще ви помоля да извините вътрешния ми хипстър, който ще се покаже в този пост.
също така, ако се чувствате засегнати, вероятно пиша точно за вас, така че едва ли имам желание да ми пишете.
защо когато ми кажете, че любимата ви група е arctic monkeys вероятността да ви гледам осъдително и злобно става изключително голяма?
много просто.
защото преди няколко месеца, макар популярността на arctic monkeys в други части на света да беше голяма, в българия почти никой не ги знаеше. и на мен ми харесваше така.
спомням си някакъв напълно случаен разговор с александър, който трябва да е бил един от първите хора в аск, с които се запознахме, в който аз бях изключително впечатлена, че той въобще ги е слушал и всъщност му харесват. спомням си как коментирах love machine, която ми, ако не ме лъже паметта (а тя лъже доста), беше споделила във facebook и се чувствах като част от общност, от фендъм, който се състой от малко хора и съответно е като семейство. и как месеци преди am да излезе превъзнасях алекс търнър пред всичките ми познати. обяснявах на my bestie, нивяна, как трябва, просто трябва да слуша тази група, защото са едно от най-хубавите неща, които са се случили на британската сцена от години насам. спомням си как в едно от първите си писма към цветина изразих съмнение дали групата ще й допадне, защото не мислех, че я е слушала, а точно тогава am беше излезнал & my inner fangirl беше в истерия.
спомням си как чух do i wanna know за първи път, live изпълнение и след това я въртях денонощно, докато не я запаметих.
и как бившия ми приятел я научи на китара и ми направи клипче с нея, на което почти се разревах.
обичах нещата така.
после, някак си, популярността на arctic monkeys експлоадира.
и, наистина, принципно нямам проблем с това. обичам си ги, харесвам новата им музика, радвам се, задето забогатяват все повече и повече, обаче...
обаче колкото повече хора виждам да споделят песни на arctic monkeys, толкова повече любимата ми група става като моден аксесоар.
за една голяма част от "феновете" им не съществуват повече от два албума.
групата се състой единствено от певеца, алекс търнър.
алекс, който, между другото, изглеждаше така преди години:
и, face it, не става въпрос само за тази група.
ами nirvana?
asking alexandria?
bmth?
ако сте потребители на аск със сигурност сте забелязали как, без да го искат, популярните профили създават движения. ирена (xnarcissenoir) неволно превърна половината аск в пастелени принцеси русалки, боре (kulturshock) без да иска даде началото на ироничните профили, които се подиграват на розовите русалки, цветина (recklessxxrelentless) създаде много фенове на aa & bmth) и въведе манията по саша грей, александър (winzip) беше първият, който започна да говори за минимализъм.
всички тези идеи, които в началото бяха прекрасни, се експлоатираха до такава степен, че ми втръсна от тях.
намирам pastel goth стила за интересен.
както и чувството за хумор на борис. както и вкуса за музика на цветина и този на изкуство на александър.
но същевременно ми е втръснало от тях.
в случая аск е като отражение на истинския ни свят, малко или много.
в момента, в които известните личности започнат да правят нещо, целият свят ги следва.
с две думи, удоволствието от това да имаш свой собствен вкус, се изгуби.
p.s. това, разбира се, не важи за хората, които наистина искат да опознаят някоя група/стил, etc. вдъхновението винаги съдържа щипка оригиналност и е напълно различно от сляпото имитиране на нечий чужд образ.
viddy well, little brothers.
Коментирам, първо защото амин, аалелуя енд ол дат джаз и второ, защото ОМГ АЙ СОУ МАЙ НЕЙМ ОН ХИЪР
ОтговорИзтриване