сряда, 16 юли 2014 г.

rant за "50 нюанса на сивото", който изненадващо не се отнася към факта, че книгата е отвратително четиво.

преди време някаква част от хората, които ми четат блога бяха настояли да направя серия, посветена на "50 нюанса", което доведе до факта, че прочетох първата книга и някаква част от втората, преди да се предам окончателно на пълното си нежелание да не докосвам повече нито една от трите книги.
преди да продължа нататък, ще отбележа само, че имам приятелки, които са я чели и са я харесали, окей, не казвам, че сте тъпи, задето книгата ви харесва, pipe the fuck down.
и не съм тук да ви обяснявам колко лоши са диалозите или как героите са ужасно зле развити, не сме в bookish вторник, за да ви правя анализи - не, че има какво толкова да се анализира в тази книга, практически всичко си е казано, няма някакви дълбоки - pun intended - метафори.

проблемът е друг.
на няколко пъти чувам фразата "крисчън грей е образец на маниери/възпитание" или "крисчън грей знае как да се отнася с жените".
и съм крайно несъгласна.
крисчън грей е построен върху образа на едуард кълън, друг "кавалер", който не дава на приятелката си възможност за избор - "ожени се за мен или няма да те превърна във вампир/няма да правим секс", чудесен компромис, - продължително отхвърля нещата, които тя му казва - отне му четири ЧЕТИРИ книги, за да я послуша най-сетне и да я превърне във вампир, макар че това беше възможно най-логичното решение, srsly, едуард, - и като цяло е пълен stalker, който като че ли и няма никакво доверие и постоянно трябва или да е с нея или да знае какво прави тя.
мъжът мечта за много млади момичета, очевидно.
крисчън грей е точно същият. от самото начало той определя правилата, като допуска възможно най-минималните компромиси, да не вземе нещо да се мине, постоянно е в контакт с анастейжа и е "protective". но да се грижиш за някого не значи да знаеш непрекъснато какво става с този човек или да го следиш, това е обсесивно и никак непривлекателно.
говорейки обаче за крисчъновата загриженост, тя някак не личи особено в почти липсващата aftercare след секс сцените им. wow, веднъж й остави крем, с който да се намаже, след като я напляска. гениално.
където и да четете - освен в 50 нюанса, там достоверна информация няма - относно bdsm обществото и практиките му, навсякъде ще пише, че след края на акта, на потенциалната role play сцена, която разиграват или след по-грубия секс, и двамата партньори се нуждаят от aftercare. както доминантния партньор, така и подчинения трябва да излезнат за малко от ролите си и да се погрижат един за друг. не само за физическите, но и за психическите последствия.
крисчън не го прави.
крисчън също така винаги "знае" какво иска ана - или поне така предполагам, понеже никога не я пита нищо и тя като че ли е окей с това.
а ана винаги е в настроение, когато и той е в настроение. така де, не съм особено изненадана, след като беше напълно окей с приемането на повечето фетиши на крисчън от раз.
лесно е да приемеш всичко това, след като вече така или иначе си приел, че ревността е секси, безразличието също, а най-секси от всичко е човекът, с когото излизаш да е ужасно груб към теб.
и така, нека обмислим фактите.
ако мъжът ви ви казва какво да правите непрекъснато, без никакъв компромис и като цяло ви е накарал да разберете, че ако не правите каквото иска той с връзката ви е свършено, ще го наречете ли джентълмен?
ако мъжът ви ви причини някакво неудобство и след това не се погрижи за вас, въпреки че знае чудесно, че не се чувствате добре, ще го наречете ли джентълмен?
and don`t even get me started що се отнася до фактът, че анастейжа се опитва да го "излекува", ouch, как никой от bdsm обществото не се е засегнал още от това. така де, тънкият намек, че за да участваш в bdsm значи ти има нещо сбъркано е доста... несимпатичен.
в заключение, не, мъже с очевидни комплекси, би полярни настроения и тенденция да контролират всяко мое движение и да не се интересуват от мнението ми, какво искам аз и от какво имам нужда аз, не са ми нужни въобще.
отношенията в книгата са не само зле описани, те са и напълно токсични - главните герои постоянно се карат, сдобряват се, карат, сдобряват се, като че ли са в гимназията и не постигат никаква комуникация или взаимно съгласие. и фактът, че всички като че ли са окей с действията на крисчън, защото е красив, богат и добър в леглото, е абсолютно отвратителен.
чудесен пример, особено за младите читатели.
нека обесим годините упорита борба за права на жените, такива очевидно не ни трябват, след като всички - дори тези от нас, които очевидно нямат никакви качества *cough* анастейжа *cough* могат да си намерят богат, красив и секси мъж, на когото да се подчиняват напълно.

петък, 11 юли 2014 г.

friday film club. относно stanley kubrick

стенли кубрик е неоспоримо гениален за мен.
и под неоспоримо имам предвид, че дори ужасно дразнещия финал на "изкуствен интелект" (за който ще ви поговоря някой друг път, но за момента нека просто отбележим, че е писан от кубрик, не от спилбърг) не можа да ме убеди в противното. казвам го като човек, който не разбира грам от кино, като зрител - казвам го, понеже и ние, незапознатите, имаме право на мнение, понякога.
на първо място, кубрик уважава интелигентността на публиката си - таргетът му е именно умната, мислещата публика и филмите му са пълни със символи и метафори и неща, които ни влияят на подсъзнателно равнище. вниманието към детайлите във филмите му е изумително и до днес има хора, които ги анализират и тълкуват, защото има ужасно много възможни тълкувания.
на второ, филмите му са просто красиви. имам предвид, look at this:


– 2001, одисея в космоса
 
и, понеже от обсесивното ми ровене за информация относно кубрик просто т р я б в а да има някаква полза - и понеже е петък, а петъците би трябвало да са ми дни за филми & procrastinate-вах филмовите си неща прекалено дълго - ето ви няколко неща, които може би знаете,  може би не знаете, относно стенли кубрик, our lord and savior.
(долните факти са pretty much биографични, нямат общо с какъвто и да е било анализ на филмите му - ако имате интерес към нещо подобно, let me know & i`ll try my best, макар че наистина не се смятам за достатъчно компетентна в областта на киното)

1. стивън кинг мрази мрази мрази МРАЗИ the shining. ако се разтърсите из интернет вероятно може да откриете адаптацията на "сиянието" в минисериал, който е eh/абсолютно отвратителен. long story short, на кинг не са му харесвали нещата, които кубрик е променил от книгата.  кубрик е имал навика да променя историите, върху които работи, за да пасват на собствените му идеи. единственият автор, с който е работил лично, е артър кларк (2001: одисея в космоса, кларк има поне още една книга от серията и е ужасно добър, така че ви го препоръчвам горещо). умберто еко е отказал филмирането на "махалото на фуко" (която също ви препоръчвам) от кубрик именно защото е трябвало да бъде изключен едва ли не напълно от проекта и защото не е бил доволен от филмовата версия на "името на розата".
2. стенли кубрик е направил само 16 филма за 48 години. макар че в началните си години - fear and desire, който той самият е мразил в такава степен, че е изкупил всички копия, до които се е докопал, за да не може никой да го гледа - филмите му са отнемали около две години, в по-късни времето за обмисляне на идеите, заснемане и обработка е нараснало значително, като за the shining е 5 години, за full metal jacket - 7, а за eyes wide shut - 12.
3. предполага се, че е гледал the godfather над 10 пъти и го е обявил за най-великия филм правен някога. от собствените си филми е харесвал най-малко fear and desire, а най-много - eyes wide shut.
4. бил е доста лош ученик. следващият път, когато баща ми ме пита защо имам двойки по физика, мога просто да му кажа, че съм следващият стенли кубрик. също така е твърдял, че iq-то му е под средното. никога не е бил в колеж, вместо това е работил като фотограф и се е образовал чрез много четене.
5. отказвал е да коментира филмовото си творчество и да разглежда филмите си в концепция, като е твърдял, че всеки един филм си има свое собствено значение и че подходът му се състои само в това да открива истории, които му допадат и да не се повтаря никога.
6. до 1970 се е обличал постоянно в костюм и вратовръзка когато е ходил на работа, след това е станал малко по-неофициален. жена му твърди, че е мразел да избира какво да облече и е имал гардероб, пълен с напълно идентични дрехи.
7. почти не е пиел алкохол и е отказал цигарите почти напълно около 1970г.
8. искал е да бъде джаз барабанист, но за 13тия му рожден ден баща му му подарил камера и потенциалната му джаз кариера останала в миналото.
9. никога не е печелил оскар. единственият човек, участвал във филмите му, който има оскар за работата си, е peter ustinov за spartacus. филмите му не са имали успех сред критиците при излизането им. nope. нито l.olita, нито a clockwork orange, нито 2001, нито full metal jacket. това е черна несправедливост.
10. много е обичал животни, водил е домашните си любимци - котки и кучета, обаче не мога да ви кажа точен брой - на сетовете или ги е държал около себе си, докато е работил над филмите си. чела съм също така, че по време на заснемането на full metal jacket семейство зайци е било убито по погрешка и кубрик е закрил снимките за деня.
11. по време на заснемането на a clockwork orange e бил доста близък с малкълм макдоуол (нямам идея как се предполага да се пише това име на български, не ме линчувайте), но след приключването на филма никога повече не е поискал да се свърже с него.
12. окей, сещате се как стивън кинг мрази мрази мрази МРАЗИ the shining? по време на снимките стенли кубрик е имал навика да му се обажда посред нощ и да го пита най-случайните неща на света, като "вярваш ли в бог", примерно. стивън кинг не е одобрявал нищо във филма, включително и участието на джак никълсън и шели дювал, но кубрик въобще  не се е интересувал от този факт.
13. последната дума изречена някога в негов филм е "fuck".

fuck.

четвъртък, 3 юли 2014 г.

got: house lannister; cersei, jaime & защо сцената с изнасилването не си беше на мястото.

преди да премина към тирион и съответно да приключа с по-важните ланистъри и да се преместя към следващото семейство, ми се дощя да се спра по-подробно на церсей и джейми и на една сцена, която няма никакъв смисъл заради историята им в книгата.
но нека започнем с малко backstory...

церсей ланистър.

церсей е най-голямото дете на тивин и джоана ланистър - появява се точно преди брат си джейми, който се предполага да е излезнал, "държейки я за крака" (което звучи почти толкова тотално legit, колкото легендата за това как първият ланистър е откраднал злато от слънцето и го е сложил в косите си)
когато церсей е на осем се ражда брат й тирион. майка й умира при раждането и тивин ланистър никога повече не проявява и следа от добро настроение (не, че преди това е бил кой знае колко щастлив, де, но се предполага да е имал и други изражения, различни от oh peasants & lannisters will definitely send their regards to this one)
от съвсем малка, церсей е преследвана от пророчеството на маги жабата (между другото, не мога да си спомня дали така бяха превели името й в книгите и ме мързи да търся, така че ще се радвам да ме поправите в коментарите, ако евентуално е сбъркано). ако не ме лъже паметта, церсей попада в палатката й по време на някакъв турнир. отива заедно с приятелка, другото момиче обаче се изплашва. церсей остава, въпреки отказа на маги да й предрече каквото и да е било. накрая обаче позволява на церсей да й зададе въпросите си.
първо пита дали ще се ожени за принца, като под принца се подразбира регар, синът на лудия крал ерис. маги отговаря, че не - церсей няма да се ожени за принца, а за краля. по това време церсей предполага, че това означава, че ще се ожени за регар чак когато той стане крал. по-късно обаче пророчеството се оказва вярно за брака й с робърт баратеон.
вторият въпрос е дали ще има деца и колко. маги отговаря, че ще има три деца, но кралят ще има безброй много. това също се оказва вярно - церсей има само джофри, марсела и томен, но робърт е известен с многото си копелета.
маги също така предсказва, че церсей ще надживее всичките си деца - те ще умрат като крале и кралици. след като всичко й бъде отнето, млада и много по-красива кралица ще заеме мястото й и валонкар (literal цитат от маги жабата, хора, не използвам думички от валирия, за да бъда интересна), сиреч малкият й брат, ще отнеме животът й.
когато джофри умира част от това пророчество се сбъдва - затова церсей не иска да отпраща марсела или да остави томен. затова и обвинява тирион в убийството на джофри.
много е интересно как тя автоматично приема, че тирион ще бъде този, който ще отнеме животът и щастието й, а не джейми, който технически Е по-малкият й брат.
връзката на церсей и джейми възниква много рано, но като деца биват разделени, след като слугите откриват, ахъм, отношенията им. когато церсей е на дванайсет, тивин я отвежда в кралски четрог, където той самият е ръка на краля.
джейми става рицар на петнайсет годишна възраст. по това време баща му смята да го ожени за лиса тъли (това е истеричната сестра на кейтлин, онази, чийто син можеше да ходи и да говори, но все още трябваше да суче от гърдата й ????? idk man, that`s fucked up). преди обаче какъвто и да е било годеж да бъде уреден, джейми минава през кралски чертог по пътя си към кастърли рок. там сестра му го съблазнява и измисля план - джейми трябва да се присъедини към кралската стража. по този начин той винаги ще е около нея, но няма да е заплашен от брак, понеже рицарите, които защитават краля, се кълнат с клетви, които са подобни на тези на стражите на вала (само дето тях няма опасност да ги изядът бели зомбита. и им е по-топличко.)
само дето работата не се получава точно както церсей я е мислила, понеже напрежението между тивин и ерис расте (както обясних в предния ми пост, ако си спомняте). тивин измисля претекст за оттеглянето си като ръка и се мести обратно в кастърли рок.
в крайна сметка обаче церсей успява да се ожени за крал - сгодена е за робърт баратеон, след като той печели кралството. първоначално тя не е недоволна от перспективата да се ожени за него. робърт е красив, силен, известен е като герой из цялото кралство, обаче ентусиазмът й угасва, след като той е нарича "лиана" през първата им брачна нощ.
нататък бракът им тотално отива по дяволите - церсей подновява връзката си с джейми и има от него три деца. от робърт забременява само веднъж и прави аборт.

джейми ланистър.

джейми е общо взето единственият човек на света, който не мрази тирион и двамата се разбират изненадващо добре, предвид факта, че церсей непрекъснато се опитва да убеди всички около нея, че тирион е убил майка й.
това го прави един от най-разумните хора в цялото семейство, между другото.
интересен факт, джейми е имал нещо, което ужасно много наподобява дислексия и тивин го е обучавал насаме дълго време, за да може джейми да се научи да чете. което звучи много сладко, но, let`s face it, тивин ланистър като учител не е точно мократа мечта на всеки ученик.
джейми е изпратен за скуайер в крейкхол когато е на 11 и две или три години по-късно печели първата си победа на рицарски турнир - без дори да е рицар, ако не се лъжа беше в мелето (онова нещо, в което робърт държеше да участва в първата книга, ако си спомняте, обаче нед го разубеди. да. джейми е motherfucking badasss).
следвайки планът на сестра си, джейми се предполага да стане рицар на кралския страж на 15 (!!!!! безмълвно впечатлена съм) години, на мястото на сър харлан не-му-помня-фамилията-в-got-има-прекалено-много-имена. не само, че планът сработва, но и джейми е най-младият член на кралския страж въобще. изобщо. в цялата история на вестерос.  само дето всичко това всъщност се дължи не само на чудесните способности на джейми като рицар, но и на факта, че лудият крал иска да си го върне на тивин, като му отнеме наследника. пределно ясно е, че тирион може да бъде оженен много, много трудно и че тивин го мрази. джейми бива назначен като пазител на рела и визерис - кралицата и младият принц, a.k.a. вторият ми най-любим герой след тивин ланистър.
и сега стигаме до един много, много важен момент, който искам да запомните, защото ще го коментирам по-късно. повтарям, МНОГО МНОГО важен момент.
като рицар на кралския страж, джейми трябва да се закълне, че ще защитава кралят и кралицата, но много от нещата, които ерис прави в нарастващата си лудост не отговарят на морала му. една вечер той и сър джон дери седят на пост пред спалнята на кралицата докато ерис я насилва и писъците се чуват и извън спалнята. джейми отбелязва, че са се заклели да я защитават, а джон му отвръща с "да, но не и от него". подобна е и реакцията му към екзекуцията на брандън и рикард старк, която е изключително жестока (но и несъмнено креативна, tbf, ще си поговорим за нея в някой друг пост), обаче винаги се намира кой да му напомни, че се е заклел да служи на краля.
по времето на бунта на робърт, ерис отказва да пусне джейми в битка и го държи до себе си като потенциален заложник и предимство спрямо тивин, който по това време не е избрал страна. през това време джейми научава за планът на краля да изгори целия град с помощта на пиромантите си, които от известно време вече работят върху получаването на повече драконов огън. и когато кралят му нарежда не само да остави града да изгори, но и да убие собствения си баща, джейми пристъпва клетвата си и го убива.
което, ако погледнем общата картина, го прави дълбоко морален човек. no offence, но робърт и нед са задници, които си мислят, че са ужасно морални като го наричат kingslayer през цялото време, но джейми буквално е спасил не само техните задници, но и животът на всеки в кралски чертог и този на собствения си баща.

защо, с оглед на всичко до сега, сцената с изнасилването на церсей не прави смисъл.

на първо място защото в книгата НЕ Е изнасилване, церсей е повече от щастлива да види джейми и го иска точно толкова много, колкото той иска нея. не виждам защо да не е същото и в сериала. о, момент, защото в сериала времевата линия не прави смисъл, джейми се прибира прекалено рано и церсей вече го мрази по това време, вярно.
(also, за сведение на всички, които твърдят, че не е изнасилване, когато една жена ви каже НЕ, при това няколко пъти и е като, this isn`t right, то тогава може би е добра идея да не я закачаш, защото не е изразила по никакъв начин съгласието си и може да те осъди. това не го казвам аз, казва го pretty much всеки закон във всяка нормална държава.)
на второ, сериозно ли смятате, че джейми, който е бил толкова впечатлен от действията на ерис спрямо кралицата, че да започне да се съмнява в клетвите си (които толкова отчаяно се опитва да спазва въпреки всичко - убива краля чак когато няма друг избор), ще посегне на която и да е било жена? джейми очевидно не просто обича, но и уважава церсей. никъде в книгите не й е посягал и каквото и да си е мисли за характера й, никога не се е държал неуважително с нея. вярно е, че е бил доста груб към други жени, но никога не е посягал на никого със скрит сексуален умисъл, така че защо би посегнал на сестра си, която обича и уважава?
и на трето, не си спомням дали това присъстваше точно в този смисъл в сериала, но в книгата когато намериха него и бриен, джейми каза на човека, който ги намери, че семейството на бриен е много богато, за да не й посегне никой. в противен случай, както й обясни самият той, тя щеше да е застрашена от мъжете около нея, които не са виждали жена от ужасно дълго време. правейки я да изглежда богата, той й даде защита от евентуални сексуални нападения.
така че защо въобще някой е решил, че джейми ланистър би изнасилил когото и да е било, при положение, че това е едно от нещата, които очевидно не одобрява, като цяло е относително морален човек, който в книгите, макар да показва разочарование от действията на сестра си, я обича и уважава достатъчно, за да спре когато тя му каже и да не я наранява?

понеделник, 30 юни 2014 г.

rant. аз съм ебати простака. we. maina.

днес на връщане от училище си седя в рейса и се обяснявам в посока нивяна. темата ни? преживявания около събота и неделя, покрай празнуването на края на учебната година, one design week (на която може да се каже, че не бях, но пък хей, имам чанта от там) и разни неща в този дух - например това, че баща ми трябва да вземе билети за латино джаз концертът в античния театър, защото ми се ходи супер много. автобусът прогресивно се пълни, аз съм се навела напред към нея, за да се чуваме, понеже тя няма къде да седи и съответно гледам към нея, а не към ставащото покрай мен.
тук ще прекъсна историята, за да кажа, че обикновено говоря доста високо и въобще не се усещам, но като цяло в повечето автобуси няма особено значение, защото така или иначе е шумно.
в този момент зад мен, откъм мястото, което не мога да видя, понеже съм се навела напред, долита доста ядосан глас на възрастна жена, която ми казва, с възможно най-троснатия тон да спра да говоря, защото човек като влезне в рейс трябва да мълчи и как това е индикатор на моето възпитание. само дето рейсът е обществено място, никой не е длъжен да мълчи в него. в германия има така наречените тихи зони, в които не можеш да говориш или да вдигаш шум, возила съм се в такива - но в българия нямаме нищо подобно.
понеже, след като възможно най-учтиво обясних по-горното нещо и дори се повторих - понеже въпросната жена очевидно избра да игнорира довода ми, по незнайни причини - отново ми беше казано, че се държа невъзпитано, като този път дори не беше посочена причина. предположих, че е понеже не съм й направила място - а място не й бях направила, понеже нямах идея, че седи зад мен и въобще не можех да я видя от начина, по който бях застанала. веднъж някаква баба ме удря с бастуна си, за да стана, при положение, че не седях на място за инвалиди, върху мен имаше три раници общо и можеше да вдигне всеки около мен. дори тогава не казах нищо за възпитанието или културата й. за сметка на това някаква случайна жена имаше право да съди моята, задето не съм я видяла? чудесна логика.
във всеки случай й казах, след това повторих и потретих, че ще стана и не съм видяла, че тя е там, но тя продължи да ме прекъсва и да си повтаря нейното - нямате никаква култура, култура, КУЛТУРА.
нека ви припомня, че разговорът, който толкова я притесни, беше свързан именно с култура - джаз, наближаващия "полет на валкириите", one design week, не сме си говорили нищо неприлично или некултурно. hell, ако не се лъжа, разговорът започна с "повелителят на мухите", не с "в събота едно момче се напи и се търкаля по центъра", тъй че ми е трудно да видя липсата на култура тук.
все тая, като че ли спора затихна, след като умишлено се въздържах да кажа каквото и да е било повече, но точно една спирка преди моята, светла се наведе към нас и започна да ни обяснява нещо за изгубените й симпатии към някакъв художник, понеже била открила, че доста активно е копирал чуждото творчество. преди въобще да успея да схваща за кого ми говори, същата жена рязко се извика нещо в духа на "няма ли да се махате вече" и отново се повтори същата реплика за възпитанието и културата.
в този момент от разговора многократно вече й бях предложила да седне, но тя отхвърли всяко мое предложение - вероятно за да има за какво да мрънка или по някакви други нейни съображения, нямам идея какво точно ставаше в главата й - и намери за нужно да се кара на нас от целия рейс, който беше не по-малко шумен. и, най-вече, да ни натяква, че нямаме култура, задето говорим за художници и концерти.
някъде в средата на спора беше вмъкнала, че ако бях там с баба си нещата нямало да стоят по този начин, само дето това далеч не е така. баба ми, вярно е, не се държи добре на краката си и със сигурност щеше да помоли някого за място, но през живота си никога не съм я чувала да се кара на хората, задето разговорят или да ги нарича некултурни, защото говорят за... култура (????? все още не мога да схвана как това може да покаже липса на култура. или на възпитание. )
най-смешният момент дойде, когато, точно преди да сляза, тя се обърна към близкостоящото момче и му каза, че е много възпитан или културен или нещо от този сорт. с въпросното момче се познаваме и сме си говорили и преди и не мисля, че някога ме е наричал некултурна.
тъй че, по пътя на логиката, ако аз съм некултурна, той не е ли некултурен, след като общува с мен?

всичко това ме накара да се замисля за всички коментари относно това колко невъзпитано е нашето поколение. виждала съм ужасно много груби хора на моята възраст, но съм виждала и неоснователно мрънкащи и НЕВЪЗПИТАНИ и НЕКУЛТУРНИ хора на възрастта на баба ми. хора, които си позволяват да ти повишат тон, при положение, че не си направил нищо лошо, че си бил перфектно учтив към тях, предложил си им място - дори когато чисто принципно не си длъжен да ставаш, около теб им достатъчно друго хора, които могат да направят място така или иначе.
непонятно ми е как подобни хора поставят знак на уравнение между разговор за изкуство и разговор за putkiiii kovrii beloo aideee salfetkiii I VSI4KI RA4I4KI GOREEEE we maina
доста иронично ми беше, докато се прибирах към нас с успех 5,62 и грамота за "издигане престижа на училището", за да пиша в блога си, който обичайно е посветен на сравнително (kinda, sorta) сериозни теми и на неща, които съм чела.
ако това е дефиницията на простак, на некултурен и невъзпитан човек
то тогава ви заявявам, тук и сега, че АЗ, клемантин борджия-тюдор, съм най-големият простак на света.
и искрено се надявам и вие да сте.


пп. знам, че си чакате game of thrones, обаче това ми беше по-важно.

неделя, 22 юни 2014 г.

fairytales gone bad.

тук съм, за да ви прецакам детството тотално.
нека си поговорим малко за огромните промени в литературата и най-вече - в приказките.

1. "малката русалка" - оригиналът, който е повече от перфектен и тотално трябва да го прочетете, малката русалка сключва сделка, с която получава крака в замяна на гласа си, но всеки път, когато стъпва по земята се чувства сякаш стъпва по ножове. ако не убеди принца да се ожени за нея, тя ще се превърне в морска пяна. принцът обаче инцидентно остава с убеждението, че не тя го е спасила, а съвсем друга принцеса, за която се сгодява. заради това сестрите на малката русалка сключват сделка с магьосницата, като й дават косите си, а тя им изработва нож. ако русалката убие принца с нещо, опашката й отново ще порасне и тя ще може да се върне в морето. тя обаче избира да се превърне в пяна пред възможността да го убие.
2. "ледената кралица" - няма грам общо с frozen, окей. кай и герда са две деца, които живеят прозорец до прозорец и по средата имат малка саксийка с рози. една зима през прозорчето влиза снежинка и попада в окото на кай - само дето това не е снежинка, а парченце от вълшебно огледало, изработено от дявола, което кара онзи, който погледне през него, да вижда всичко грозно. ако си спомням правилно, кай изчезваше, герда тръгваше след него в търсене на ледената кралица, която май се предполагаше да го е отвлякла - така или иначе нямаше особено значение, понеже сърцето на кай беше вледенено. никакво let it go & do you wanna build a snowman, окей.
3. "питър пан" - всъщност според стари предания питър пан е този, който съпровожда мъртвите деца в отвъдното, за да не ги е страх. (знам, че това технически е книга, но ако го разглеждаме от тази гледна точка всичко става ужасно зловещо.)
4. "снежанка" - в оригинала снежанка е едва на седем. злата й мащеха се опитва да я убие три пъти - веднъж затягайки корсетът й прекалено много, вторият път чрез отровен гребен и накрая чрез ябълката. парченцето ябълка обаче засяда в гърлото й. когато някакъв случаен принц минава покрай къщата на седемте джуджета и я вижда, се влюбва в мъртвото й тяло и ги моли да занесът ковчега й в двореца. по пътя обаче те го изпускат, парченцето изскача от гърлото й и тя се съживява. мащехата е намерена и принудена да танцува на сватбата на снежанка и принца в нажежени до червено железни обувки, докато накрая не умира.
5. "червената шапчица" - първоначални версии включват липса на ловеца, както и вълкът, поднасящ ястие на червената шапчица, което е направено от баба й и вълкът, който носи кожата на бабата като маска, за да заблуди момичето. също така има и една особено disturbing версия, която включва вълкът, поканващ я в леглото си преди да я изяде.
6. "спящата красавица" - в оригинала принцът не просто я целува - той е толкова възхитен от нея, че решава да я изнасили (?????!!!!!!!!!!!). спящата красавица забременява и ражда, но не се събужда. буди се чак когато едно от близначетата, които е родила, засмуква мястото, където се е набола на вретено на 17тия си рожден ден.
7. "пепеляшка" - когато принцът пристига с пантофката и я предлага на голямата сестра на пепеляшка, палецът й не влиза. затова майката й подава нож и й казва "като станеш царица, няма да трябва да ходиш никъде. принцът обаче разгадава измамата и връща момичето. когато втората сестра пробва обувката, петата й не влиза. затова майката й дава нож и й казва същото нещо. принцът обаче пак се усеща и отново я връща. когато най-сетне намира пепеляшка и се жени за нея, двете сестри си избождат очите и стават слепи просякини.

някак си се радвам, че животът ми не е приказка.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

got: house lannister; tytos/tywin lannister.

бях ви обещала пост за "песен за огън и лед"/"игра на тронове" - ето го и него.
известно време се колебаех с кой род да започна и в крайна сметка избрах ланистър, защото са ми любимци.

нека в началото просто да изброим набързо кои са главните герои от рода ланистър в книгите/сериала в момента:
- тивин/тайуин ланистър, чието име е доста странно за произнасяне и който е главата на семейството. dislikes smiling. or happiness. or anything that isn`t family, really.
- джейми/джайм и церсей ланистър. слагам ги заедно, защото са близнаци и защото имат деца.
- тирион ланистър, когото абсолютно всички мразят, освен може би джейми, въпреки че всъщност не е такъв задник като половината хора в сериала.
- прин томен, принцеса марсела и джофри, когото всички мразят, защото е садистичен психопат. томен и марсела, на която все се опитвам да кажа "мирсеа" (??) са окей. томен е нещо като lord protector of the kittens.

родът ланистър е един от най-старите родове във Вестерос, понеже могат да проследят родовата си история до около 10 000 години преди кацането на егон завоевателя (това е т.нар. age of heroes), като твърдят, че са произлезли по майчина линия от лан умният, който бил толкова хитър, че успял да изкара рода кастърли от семейния им замък - кастърли рок - използвайки само ума си. за същия се носят и легенди, че е откраднал злато от слънцето и го е поставил в косите си, затова и всички ланистъри имат златна коса. това последното е тотално legit.
ланистър са ужасно богати и богатството им се дължи на факта, че управляват запада, а именно на запад се намират повечето, ако не и всички златни находища във Вестерос. това автоматично значи, че ланистър контролират огромен процент от златото в седемте кралства.
ланистър са били крале на запада, също както старк са били крале на севера в продължение на хиляди години преди таргариен да завладеят седемте кралства.
в началото ви споменах, че тивин ланистър общо взето мрази всичко и всички, които не са част от семейството му и сега смятам да навляза в детайли, за да разберете откъде всъщност идва песимизма му.
баща му е бил титос ланистър (на английски се пише tytos и се извинявам, ако не се произнася така, но ме мързи да се ровя, за да го проверя в превода ми на български. ще му казваме тити.). тити ланистър basically е бил ужасен владетел, наричали са го беззъбия лъв и никой, дори подчинените му лордове, не го е уважавал. общо взето всички са му се смеели, понеже е бил абсурден, особено предвид факта, че е бил от рода ланистър, а ланистър винаги са били the shit. това настрана, сещате се какво ви казах за тивин и фактът, че не обича смеха? голяма част от причините за ненормалната му сериозност се крият в детството му, когато всички са се смеели на баща му.
спомняте ли си "дъждовете на кастамир", в сериала особено често ни я пускат (защото е страхотна песен, тръпки ме побиват като я слушам)? е, то тогава би трябвало да знаете, че се отнася до бунтът на кастамир и на още няколко рода, чиито имена не си спомням, срещу тити ланистър. тити обаче до такава степен не го е бивало като владетел, че синът му тивин, който тъкмо бил пораснал достатъчно, че да може да води войска, буквално бил като "тате, остави на мен". и размазал всички родове, които се разбунтували. и под размазал имам предвид унищожил. изтребил. натова се държеше и реакцията на кейтлин малко преди да започне клането по време на червената сватба - музикантите започнаха да свирят "дъждовете на кастамир", а това е явна заплаха. basically всеки, който не е към ланистърите се страхува от тивин и от песента, защото символизира колко обсебен от доброто име и достойнството на семейството е той и до какво би стигнал, за да ги опази.
както и да е, след известно време тити умрял и като цяло никой не бил много заинтересуван от този факт, защото така или иначе не го бивало. тивин поел управлението на рода, като се нарамил със задачата да възстанови семейното име.
тук е мястото да спомена, че тивин ми е един от любимите герои, защото е невероятен в изготвянето на тактики, интелигентен е, пресметлив е, но същевременно се справя ужасно именно с това, което цени най-много - семейството си.
едва на двайсет години лудият крал ерис го назначава за негова ръка. тивин се справя толкова добре, че из цялото кралство тръгва слух, че той всъщност управлява. ерис обаче не е особено доволен и всъщност му завижда. при един случай ерис решава да докаже, че той управлява и отива да прибере някакъв данък от лорд, който не му плаща. онзи не само, че не му дава парите, но и го взема за заложник и се налага тивин motherfucking ланистър да дойде и да го спаси. след което тивин е уволнен.
fun fact, сър илин пейн, немият палач в двореца? езикът му е бил отрязан именно защото е твърдял, че тивин ланистър управлява седемте кралства.
тивин е бил женен за джоанна, която е била нещо като любовта на живота му, карала го е да се усмихва и прочее, а, както споменахме по-рано, тивин ланистър се усмихва никога. от нея той има три деца - близнаците джейми и церсей, които са перфектни във всяко отношение, като изключим факта, че имат нелегална и доста гнусна връзка, и тирион, при чието раждане джоанна умира.
тивин, както и церсей, винят изцяло тирион за смъртта й и го смятат за чудовище, като никога не оценяват качествата му. (макар че лично според мен тирион прилича най-много на тивин, въпреки твърденията на церсей, че тя самата е практически тивин в пола.)
всичко друго ви е известно от книгите/сериала, така че ще спра тук и ще продължа следващата седмица с джейми, церсей и тирион ланистър.

p.s. но не мога да отбележа колко е перфектно, че мъжът, който през целия си живот е живял за честта на себе си и на семейството си, е убит в тоалетната от собствения си син, чиято курва е чукал до преди малко.

четвъртък, 12 юни 2014 г.

on being sapiosexual.

напоследък покрай някои мои изказвания относно правата на гей двойките и хората с различна сексуалност като цяло ме питаха много пъти дали не съм "обратна".
на първо място, смешно е как всички си мислят, че има само хомосексуални и хетеросексуални, при положение, че има също така би-, пан- и асексуални хора, да не говорим за транссексуалните и bi-curious. съществуват и други разновидности на човешката сексуалност. не просто "нормална" и "ненормална". въобще концепцията за нормално и ненормално обикновено е доста глупава, когато става въпрос за неща като начин на обличане, прическа или кой втвърдява пениса ти. примерно.
на второ, смешно е да ме питате, след като в описанието ми го пише.
точно така. онова нещо до възрастта ми всъщност е сексуалността ми, не някаква смешна измислена дума.
well, технически Е смешна измислена дума, понеже точният термин е сапиосексуален, не брейнсексуален, но моят вариант си ми харесва повече и обикновено използвам него.
повечето хора не знаят какво означава сапиосексуален. и дори когато им обясниш са твърдо убедени, че такава сексуалност не може да съществува.
тъй че нека ви разясня. не съм привлечена от половите ви органи или лицето ви, а от интелигентността ви.
това е моментът, в който повечето хора ми казват, "ама ако видиш някой, който е много грозен, но е умен, би ли...?", а на мен ми се налага да въздишам дълго и да клатя глава, защото очевидно никой не е разбрал, че, да, напълно е възможно да намираш нечий ум за по-секси от тялото на фотомодел.
силно вярвам, че макар да можем да променяме телата си чрез упражнения и подобни неща, те са ни дадени с гените ни и като цяло нямат твърде голямо значение. начинът, по който обаче се държи човек, нещата, които знае, това са все важни неща, които биват изграждани от самия него и съответно имат далеч по-голямо значение от това дали родителите ти са ти дали бърз метаболизъм и перфектна коса.
намирам хората на изкуството за безкрайно привлекателни, намирам хората, които разбират от икономика, политика, наука, финанси за ужасно интересни и, кълна се, ако сте наясно с историята на изкуството, то вероятно ми действате по-добре от порно.
хората го намират за объркващо. питали са ме, например, защо тогава се поддържам, след като външния вид не ме интересува. това е другият момент, в който обикновено въртя очи. това, че не съм привлечена основно от нечие тяло, не значи, че не оценявам добрия външен вид. ужасно съм впечатлена от хора с чувство за стил, както и от хора, които са работили много по себе си, просто защото показва желание за промяна и прогрес. но ако единственото, което можете да ми дадете, е външният ви вид, не бих била впечатлена.
приемете нещата така, ако видите една изключително добра картина, която обаче е в течение от изкуството, което като цяло не ви допада, ще си помислите, че картината е окей, обаче няма да искате да я окачите в спалнята си, за да я гледате всеки ден.
искрено се надявам въпросът със сексуалността ми най-сетне да е изяснен.
накъсо, не се интересувам от половите ви органи или мускулите ви или перфектните ви вежди, а от ума ви.
ако не можете да го проумеете, то тогава едва ли се интересувам от вас, you know, понеже принципно сапиосексуалността ми не ми позволява да бъда привлечена от stuck up, ignorant people.