rant за "50 нюанса на сивото", който изненадващо не се отнася към факта, че книгата е отвратително четиво.

преди време някаква част от хората, които ми четат блога бяха настояли да направя серия, посветена на "50 нюанса", което доведе до факта, че прочетох първата книга и някаква част от втората, преди да се предам окончателно на пълното си нежелание да не докосвам повече нито една от трите книги.
преди да продължа нататък, ще отбележа само, че имам приятелки, които са я чели и са я харесали, окей, не казвам, че сте тъпи, задето книгата ви харесва, pipe the fuck down.
и не съм тук да ви обяснявам колко лоши са диалозите или как героите са ужасно зле развити, не сме в bookish вторник, за да ви правя анализи - не, че има какво толкова да се анализира в тази книга, практически всичко си е казано, няма някакви дълбоки - pun intended - метафори.

проблемът е друг.
на няколко пъти чувам фразата "крисчън грей е образец на маниери/възпитание" или "крисчън грей знае как да се отнася с жените".
и съм крайно несъгласна.
крисчън грей е построен върху образа на едуард кълън, друг "кавалер", който не дава на приятелката си възможност за избор - "ожени се за мен или няма да те превърна във вампир/няма да правим секс", чудесен компромис, - продължително отхвърля нещата, които тя му казва - отне му четири ЧЕТИРИ книги, за да я послуша най-сетне и да я превърне във вампир, макар че това беше възможно най-логичното решение, srsly, едуард, - и като цяло е пълен stalker, който като че ли и няма никакво доверие и постоянно трябва или да е с нея или да знае какво прави тя.
мъжът мечта за много млади момичета, очевидно.
крисчън грей е точно същият. от самото начало той определя правилата, като допуска възможно най-минималните компромиси, да не вземе нещо да се мине, постоянно е в контакт с анастейжа и е "protective". но да се грижиш за някого не значи да знаеш непрекъснато какво става с този човек или да го следиш, това е обсесивно и никак непривлекателно.
говорейки обаче за крисчъновата загриженост, тя някак не личи особено в почти липсващата aftercare след секс сцените им. wow, веднъж й остави крем, с който да се намаже, след като я напляска. гениално.
където и да четете - освен в 50 нюанса, там достоверна информация няма - относно bdsm обществото и практиките му, навсякъде ще пише, че след края на акта, на потенциалната role play сцена, която разиграват или след по-грубия секс, и двамата партньори се нуждаят от aftercare. както доминантния партньор, така и подчинения трябва да излезнат за малко от ролите си и да се погрижат един за друг. не само за физическите, но и за психическите последствия.
крисчън не го прави.
крисчън също така винаги "знае" какво иска ана - или поне така предполагам, понеже никога не я пита нищо и тя като че ли е окей с това.
а ана винаги е в настроение, когато и той е в настроение. така де, не съм особено изненадана, след като беше напълно окей с приемането на повечето фетиши на крисчън от раз.
лесно е да приемеш всичко това, след като вече така или иначе си приел, че ревността е секси, безразличието също, а най-секси от всичко е човекът, с когото излизаш да е ужасно груб към теб.
и така, нека обмислим фактите.
ако мъжът ви ви казва какво да правите непрекъснато, без никакъв компромис и като цяло ви е накарал да разберете, че ако не правите каквото иска той с връзката ви е свършено, ще го наречете ли джентълмен?
ако мъжът ви ви причини някакво неудобство и след това не се погрижи за вас, въпреки че знае чудесно, че не се чувствате добре, ще го наречете ли джентълмен?
and don`t even get me started що се отнася до фактът, че анастейжа се опитва да го "излекува", ouch, как никой от bdsm обществото не се е засегнал още от това. така де, тънкият намек, че за да участваш в bdsm значи ти има нещо сбъркано е доста... несимпатичен.
в заключение, не, мъже с очевидни комплекси, би полярни настроения и тенденция да контролират всяко мое движение и да не се интересуват от мнението ми, какво искам аз и от какво имам нужда аз, не са ми нужни въобще.
отношенията в книгата са не само зле описани, те са и напълно токсични - главните герои постоянно се карат, сдобряват се, карат, сдобряват се, като че ли са в гимназията и не постигат никаква комуникация или взаимно съгласие. и фактът, че всички като че ли са окей с действията на крисчън, защото е красив, богат и добър в леглото, е абсолютно отвратителен.
чудесен пример, особено за младите читатели.
нека обесим годините упорита борба за права на жените, такива очевидно не ни трябват, след като всички - дори тези от нас, които очевидно нямат никакви качества *cough* анастейжа *cough* могат да си намерят богат, красив и секси мъж, на когото да се подчиняват напълно.