сюжет, основна информация
"спасителят в ръжта" е една от малкото книги, които ми идват на ум, когато някой спомене книга без сюжет, затова и е толкова трудно да я разкажеш на човек, който никога не я е чел.
действието се развива около 1950-та година. главният герой е младият холдън колфийлд, който разказва историята от първо лице. едно от нещата, които веднага те поразяват в книгата е начинът на разказване - тъй като разказвачат и главният герой са един и същи човек, веднага усещаме типичните за холдън изрази, начинът, по който мисли и общува. нека си спомним, че това всъщност никак не е лесно - селинджър е на около 30 години, ако не ме лъже паметта, когато пише спасителят в ръжта, героят му е все още ученик. и въпреки това холдън е един от най-ясните герои в съзнанието ми.
в свят, в който великите постижения на литературата от първо лице единствено число са "здрач" и "50 нюанса на сивото", авторите като че ли са забравили какво е да си различен от героя си и въпреки това да можеш да се вживееш в него.
но, да се върнем към "спасителят в ръжта"
събитията от книгата са поставени няколко дни преди началото на коледната ваканция. холдън е изгонен от поредното училище заради провал на изпитите (има ниски оценки на четири от пет предмета) - както разбираме от самият него той мрази и това, както и предишните си четири училища, от които също е бил изгонен. преди да си тръгне, отива да посети старият си учител по истроя спенсър, но когато той се опитва да го порицае за академичния му провал, холдън се дразни и си тръгва набърно. след като се връща в стаята си, той е раздразнен още повече от скараният с хигиената акли и страдлейтър, съквартирантът му, който същата вечер извежда джейн, момиче, което холдън познава от преди това. холдън е убеден, че единствената цел на страдлейтър е да спи с нея, което води до спор, по-късно до бой, след който холдън напуска пенси завинаги, решавайки да остане три дни на хотел и да не казва на родителите си, че е в града или че е бил изключен.
нататък сюжетната линия продължава в същия дух. холдън се потопява в живота в града и изживява много разочарования - като започнем от майката на негов невъзпитан съученик, която среща във влака към вкъщи и която се оказва ужасно мила жена, затова холдън й разказва куп лъжливи истории, за това какво прекрасно момче е синът й; минем през монахините, с които се запознава на гарата и бившият му учител, който заподозира в педофилия; момичето, с което излиза, но за което установява, че е същото като всички останали; епизодът с проститутката и прочее и прочее.
герои
холдън колфийлд. фактът, че много от читателите успяват да се идентифицират с холдън, никак не е случаен. мога да кажа спокойно, че същото важи и за мен самата, тъй като "спасителят в ръжта" е любимата ми книга от години и колкото повече порасвам, толкова повече разбирам централните теми и главните герои - най-вече холдън. той е ужасно объркан, не знае как да се справи с проблемите си, като че ли няма стремежи или амбиции. това позволява на читателите, които идват от различна среда от неговата (семейството му е доста добре материално) да се асоциират с него лесно.
лесно е да разпознаем защо холдън е ненадежден: провалил се е в четири училища подред, изпитва пълна апатия към бъдещето си, промените в настроенията му са внезапни и внушителни, невъзможно му е да се свърже на емоционално ниво с хората. със сигурност в миналото му има поне две травми, които са го превърнали в това, което е - смъртта на брат му али и самоубийството на един негов съученик, като и двете са споменати нееднократно в книгата.
освен цялата си обърканост, холдън е ужасно осъдителен към всеки - критикува хората, които са скучни, които са несигурни и, най-вече, the phony people - като този термин бива прилаган най-често не към тези, които са неискрени, а към онези, които са твърде типични и еднакви. и макар оценките му понякога са са ужасно забавни - през по-голямата част четивото не е непременно подтискащо или тъжно, дори напротив - аз се усмихвах доста, докато го четях, - те са невероятно плоски. холдън отхвърля дълбоките разсъждания върху чуждите характери и ги заменя с лесни категоризации.
друг много важен аспект от героя му е отношението му към секса, което за мен символизира наивността и невинността му. той е девствен, но въпреки това смята, че сексът трябва да се случва само между хора, които са свързани от дълбока емоционална връзка. това ни е показано на няколко пъти в текста, веднъж още в самото начало в сцената със страдлейтър. в същото време обаче холдън започва да осъзнава, че сексът може да бъде незаангажиращ, че той самият се чувства възбуден от момичета, които не познава добре или които смята за откровено глупави.
холдън, колкото и да не му се иска, расте.
фийби колфийлд. преди да се запознаем с фийби (малката сестра на холдън), на нас вече ни е станало ясно, че холдън се смята за единственият благороден и честен герой в света на възрастните и че желае да остане в детството си, а не да се премести в жестокото бъдеще, което го очаква. появата й обаче променя нещата за читателя - макар че тя е на шест, фийби вече достатъчно ясно е осъзнала, че порасването е необходимост и че брат й не може да си позволи да живее в миналото. не само това - тя ясно вижда как отказът му да продължи напред казва повече неща за него самия и емоционалните му проблеми, отколкото за света като цяло.
чрез фийби читателят ясно може да види как идеята на холдън за детството - нека погледнем известната сцена с децата, тичащи през полето с ръж, до което има огромна пропаст, като между тях и нея не стой нищо, освен самият холдън, който да ги улавя, когато без да искат се затичат към нея - е всъщност прекалено проска, идеализирана и нереалистична. красива и романтична - да, но не и реална. въпреки, че тя е по-малка от него, нейните виждания за света като че ли са по-ясни. в нея откриваме осъзнаване на проблемите, които тревожат холдън. като че ли тя е единствената, която проувяла, че горчивината, която той показва към света, е всъщност горчивината, която мъчи самият него, която той е насочил към себе си. не във външния свят се корени холдъновиянт конфликт, а във вътрешния. в края на книгата, която тя отказва да го пусне да си тръгне без нея, като че ли не е защото смята, че не може да живее без него, а защото е убедена, че той не може без любовта и подкрепата й.
теми, мотиви, символи.
болезненото порастване & навлизането в света на възрастните. според повечето анализи, които прочетох, "спасителят в ръжта" се определя като bildungsroman (от немски: роман, който се занимава в годините на съзряването & развиването на идеи, един вид духовното обучение на героя). холдън обаче е необичаен протагонист за този вид роман, поради фактът, че основната му цел е да откаже да порастне, като един странен питър пан. той се страхува от промяната (пример: сцената в историческия музей) и още повече от фактът, че е виновен за същите грехове, в които обвинява останалите. в същото време отказва да приеме страховете си и ги изразява сам пред себе си само в редки случаи. вместо да се изправи срещу притесненията си относно порастването, холдън се крие от тях, отказва да ги приеме и по този начин сам определя, че всичко в света на възрастните е напълно ужасно и измамно.
спасителят в ръжта. вероятно един от най-известните символи в целия роман. по-горе вече споменах фантазията на холдън, която той разказва, след като фийби го пита какво иска да прави с живота си. идеята е, че холдън иска да "улови" децата, докато още не са залитнали към пропастта - а пропастта за него е животът на порастналите, най-вече сексът & all the phoniness he constantly talks about.
червената шапка. един от най-лесно разпознаваемите символи в "спасителят в ръжта". символизира уникалността и индивидуалността, показва, че холдън желае да бъде различен от всички около него. в същото време обаче не я носи постоянно, винаги споменава кога е с нея и кога я сваля, което отразява един от най-важните и особени конфликти в творбата - нуждата на холдън да остане изолиран и да бъде приет, нуждата му от самота и компания.
p.s. това е около половината от нещата, които мога да напиша по темата, така че евентуално в бъдеще мога да се върна към книгата. за момента реших, че е излишно да ви отегчавам до смърт.
as always, feel free да ми предложите за какво да пиша по-нататък.
музикалният ми ден е понеделник, книжният е вторник, а филмовият - петък.
also, ако не сте съгласни, искате да направите корекция или да допълните нещо - чувствайте се свободни да го направите в коментарите.
нататък сюжетната линия продължава в същия дух. холдън се потопява в живота в града и изживява много разочарования - като започнем от майката на негов невъзпитан съученик, която среща във влака към вкъщи и която се оказва ужасно мила жена, затова холдън й разказва куп лъжливи истории, за това какво прекрасно момче е синът й; минем през монахините, с които се запознава на гарата и бившият му учител, който заподозира в педофилия; момичето, с което излиза, но за което установява, че е същото като всички останали; епизодът с проститутката и прочее и прочее.
герои
холдън колфийлд. фактът, че много от читателите успяват да се идентифицират с холдън, никак не е случаен. мога да кажа спокойно, че същото важи и за мен самата, тъй като "спасителят в ръжта" е любимата ми книга от години и колкото повече порасвам, толкова повече разбирам централните теми и главните герои - най-вече холдън. той е ужасно объркан, не знае как да се справи с проблемите си, като че ли няма стремежи или амбиции. това позволява на читателите, които идват от различна среда от неговата (семейството му е доста добре материално) да се асоциират с него лесно.
лесно е да разпознаем защо холдън е ненадежден: провалил се е в четири училища подред, изпитва пълна апатия към бъдещето си, промените в настроенията му са внезапни и внушителни, невъзможно му е да се свърже на емоционално ниво с хората. със сигурност в миналото му има поне две травми, които са го превърнали в това, което е - смъртта на брат му али и самоубийството на един негов съученик, като и двете са споменати нееднократно в книгата.
освен цялата си обърканост, холдън е ужасно осъдителен към всеки - критикува хората, които са скучни, които са несигурни и, най-вече, the phony people - като този термин бива прилаган най-често не към тези, които са неискрени, а към онези, които са твърде типични и еднакви. и макар оценките му понякога са са ужасно забавни - през по-голямата част четивото не е непременно подтискащо или тъжно, дори напротив - аз се усмихвах доста, докато го четях, - те са невероятно плоски. холдън отхвърля дълбоките разсъждания върху чуждите характери и ги заменя с лесни категоризации.
друг много важен аспект от героя му е отношението му към секса, което за мен символизира наивността и невинността му. той е девствен, но въпреки това смята, че сексът трябва да се случва само между хора, които са свързани от дълбока емоционална връзка. това ни е показано на няколко пъти в текста, веднъж още в самото начало в сцената със страдлейтър. в същото време обаче холдън започва да осъзнава, че сексът може да бъде незаангажиращ, че той самият се чувства възбуден от момичета, които не познава добре или които смята за откровено глупави.
холдън, колкото и да не му се иска, расте.
фийби колфийлд. преди да се запознаем с фийби (малката сестра на холдън), на нас вече ни е станало ясно, че холдън се смята за единственият благороден и честен герой в света на възрастните и че желае да остане в детството си, а не да се премести в жестокото бъдеще, което го очаква. появата й обаче променя нещата за читателя - макар че тя е на шест, фийби вече достатъчно ясно е осъзнала, че порасването е необходимост и че брат й не може да си позволи да живее в миналото. не само това - тя ясно вижда как отказът му да продължи напред казва повече неща за него самия и емоционалните му проблеми, отколкото за света като цяло.
чрез фийби читателят ясно може да види как идеята на холдън за детството - нека погледнем известната сцена с децата, тичащи през полето с ръж, до което има огромна пропаст, като между тях и нея не стой нищо, освен самият холдън, който да ги улавя, когато без да искат се затичат към нея - е всъщност прекалено проска, идеализирана и нереалистична. красива и романтична - да, но не и реална. въпреки, че тя е по-малка от него, нейните виждания за света като че ли са по-ясни. в нея откриваме осъзнаване на проблемите, които тревожат холдън. като че ли тя е единствената, която проувяла, че горчивината, която той показва към света, е всъщност горчивината, която мъчи самият него, която той е насочил към себе си. не във външния свят се корени холдъновиянт конфликт, а във вътрешния. в края на книгата, която тя отказва да го пусне да си тръгне без нея, като че ли не е защото смята, че не може да живее без него, а защото е убедена, че той не може без любовта и подкрепата й.
теми, мотиви, символи.
болезненото порастване & навлизането в света на възрастните. според повечето анализи, които прочетох, "спасителят в ръжта" се определя като bildungsroman (от немски: роман, който се занимава в годините на съзряването & развиването на идеи, един вид духовното обучение на героя). холдън обаче е необичаен протагонист за този вид роман, поради фактът, че основната му цел е да откаже да порастне, като един странен питър пан. той се страхува от промяната (пример: сцената в историческия музей) и още повече от фактът, че е виновен за същите грехове, в които обвинява останалите. в същото време отказва да приеме страховете си и ги изразява сам пред себе си само в редки случаи. вместо да се изправи срещу притесненията си относно порастването, холдън се крие от тях, отказва да ги приеме и по този начин сам определя, че всичко в света на възрастните е напълно ужасно и измамно.
спасителят в ръжта. вероятно един от най-известните символи в целия роман. по-горе вече споменах фантазията на холдън, която той разказва, след като фийби го пита какво иска да прави с живота си. идеята е, че холдън иска да "улови" децата, докато още не са залитнали към пропастта - а пропастта за него е животът на порастналите, най-вече сексът & all the phoniness he constantly talks about.
червената шапка. един от най-лесно разпознаваемите символи в "спасителят в ръжта". символизира уникалността и индивидуалността, показва, че холдън желае да бъде различен от всички около него. в същото време обаче не я носи постоянно, винаги споменава кога е с нея и кога я сваля, което отразява един от най-важните и особени конфликти в творбата - нуждата на холдън да остане изолиран и да бъде приет, нуждата му от самота и компания.
p.s. това е около половината от нещата, които мога да напиша по темата, така че евентуално в бъдеще мога да се върна към книгата. за момента реших, че е излишно да ви отегчавам до смърт.
as always, feel free да ми предложите за какво да пиша по-нататък.
музикалният ми ден е понеделник, книжният е вторник, а филмовият - петък.
also, ако не сте съгласни, искате да направите корекция или да допълните нещо - чувствайте се свободни да го направите в коментарите.
Бих предложила "Тъмната кула" (yeah i'm the one with those questions in ask :c), но знам, че малко хора са чели цялата поредица. Все пак, ако решиш, ще се радвам да видя и ревюто ти за цялата поредица ^^.
ОтговорИзтриване