но пък нищо не ми пречи да ви разкажа отново.
вчера щяха да ме изпитват по химия, много, ама много важно изпитване, like, life fucking saving изпитване, заради което учих цял предиобяд и се появих по-рано на училище, за да помоля класната да ме пусне от час на класа (защото класната ми е един от най-примерните учители и ни кара да караме чк, което е леко досадно, но всъщност полезно и отговорно) и да отида на консултация по химия.
пристигаме четирима човека на въпросната консултация, но госпожата ни я няма, вместо това учителката ни от предната година е там и има консултация. оказа се, че госпожата била болна и щяла да дойде само за изпитването.
та сме се сабрали ние около бившата ни учителка, за да я питаме неща, когато по уредбата се чува някакъв неразбираем шум, който по-късно се разкодира като съобщение за бомба в училището.
ако трябва да бъда напълно честна първоначално всички бяхме леко стреснати и се смяхме и прочее, но аз лично се паникьосах вътрешно, защото, нека да си представим какво би се случило, ако наистина имаше бомба?
евакуираха ни отпред, не бяхме толкова много хора, защото първа смяна тъкмо бяха привършили, а втора смяна още не бяхме дошли,
и се започна епопеята.
около два часа претърсваха училището, без да ни кажат да си ходим, което за мен щеше да е идеалният вариант, защото трябваше да отучваме в събота, когато да ме изпитат по химия. но не, вместо това седяхме два часа на двора, без никой да има идея има или няма бомба и какво точно правят полицаите вътре.
след като седяхме там два часа, накрая се оказа, че уж са провелили всичко (което ме съмнява, защото освен всички кабинети, баните, таваните и салона със съблекалните, всеки един ученик си има шкафче, което се заключва и би трябвало да проверят и това, но whatever), ни върнаха в час с по 25 минути часове.
70 минути по-късно ме изпитаха по химия, след като бях откачила напълно, че времето няма да стигне, че няма да ме изпитат и ще получа тройка, бях се паникьосала здравата, бях забравила всичко, което бях научила, плаках мъничко и заеквах на дъската.
и моето скапано изпитване по химия не е единственият ми аргумент.
освен, че някои хора се обаждат за бомби в училища (това е третият такъв случай в пловдив, доколкото знам), други се обаждат на бърза помощ.
повтарям на БЪРЗА ПОМОЩ
където, както повечето от вас сигурно знаят, няма достатъчно хора или линейки
където добрите лекари са дефицит и понякога обажданията се бавят по час два, защото няма кой да ги поеме
и въпреки това много хора не се срамуват да си правят шеги, разкарвайки докторите по адреси, докато на другия край на града вероятно някой умира, без да успява да дочака линейка.
хората, които се обаждат на спешните телефони, защото им е скучно или защото го мислят за шега, едва ли искат да са на мястото на човека, който ще пристигне час по късно на адреса на някой болен, за да го намери мъртъв. и ще трябва да обясни на жена му и децата му, че се е забавил, защото някакъв глупав пубертет смята всичко това за забавно.
пп. зная, че ви бях обещала статия за книга тази седмица, но понеже си изпуснах книжния ден - вторник - остава за другата седмица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар