bookish вторник. "майсторът и маргарита" - михаил булгаков

(следващото е част от проекта ми по история, свързан с булгаков и романа му, така че ще се радвам да не бъде използвано без мое знание, tyvm)

накъсо за книгата.

"майсторът и маргарита" на михаил булгаков често бива определян като един от най-значимите романи на съветска русия. книгата успява да съчетае в себе си сатира, реализъм, абсурдност, изкуство и религия и разглежда три основни сюжетни линии. основната история се развива в русия около 1930г и се отнася до визита от страна на дявола, който в романа е назован професор воланд, по време на страстната седмица. друга сюжетна линия включва майсторът - писател, затворен в ментална иституция, и любимата му - маргарита. третото действие се развива в романа на майстора и описва разпъването на иешуа ха-ноцри, по-известен ни като исус, отношенията му с пилат понтийски и действията на последния след разпъването. 

използвайки фантастичните елементи в разказа си, булгаков умело сатиризира алчността и корупцията в сталиновия съветски съюз, където действията на хората и техните виждания за реалността са под непрекъснат контрол. като контраст е използван реалистичния начин, по който е разказана историята на иешуа.

"майсторът и маргарита" остава скрит ръкопис цели двадесет и осем години след смъртта на булгаков, но, както воланд казва на майстора, подавайки му ръкописа на книгата за пилат, който се предполага да е изгорен от самия му автор, "ръкописите не горят".

кратка биография на автора.

михаил булгаков е изключителен в много отношения и по мое мнение най-изключителното в него е волята му да завърши "майсторът и маргарита". в последните седмици от живота си, докато лежи в леглото си, невероятно болет, отпаднал, изгубил зрението си, той продължава да диктува промените по последната, осма чернова на "майсторът и маргарита". по това време той е отхвърлен от литературната общност, никой не го издава, пиесите му не се играят - сталин се е погрижил това да е така, макар самият той да е почитател на писането му, - булгаков знае, че тази книга няма да види свят още дълго време, но въпреки това упорства и държи ръкописа да бъде опазен.

но, да се върнем в началото на живота му. роден е в киев през 1891, баща му е професор в киевската теологична семинария - влиянието му можем да разпознаем лесно в творбите на булгаков, тъй като той е добре информиран за историята и влиянието на религията. завършва университета в киев с отличие, взима медицинска степен и работи известно време като лекар. това е времето на първата световна война, времето, за което пише "записки на младия лекар", времето, по което се пристрастява към морфина. навик, който ще го преследва две страшни години.

първите си творби започва да пише докато е във влака от северен кавказ към киев. разказът, който написва в онзи влак бива публикуван от местен вестник. това ще доведе до славата на булгаков, писателя, и в един момент, до падението на булгаков, врага на народа.

а неговата слава и, съответно, неговият позор, се крият главно в "дните на турбини" - пиеса за семейство от бялата гвардия, адаптация на негова книга, която разказва за начина на действие на комунистическата партия спрямо хората, които са се борили срещу нея. макар реакцията на комунистите да е явно отхвърляне, из целия съветски съюз публиката аплодира на крака пиесата.

говори се, че сталин е гледал пиесата цели седемнайсет пъти.

същият този сталин, който по-късно като знак на възхищение му връща работата в театъра, но който също така забранява повечето от творбите му.

затова и около смъртта си булгаков така строго инструктира жена си да скрие книгата, да не би да бъде открита.

а, както вече споменах, той умира пишейки последната чернова, през 1940г.

идеи & символизъм в книгата

поддържам твърдото мнение, че, макар в книгата религията да е засегната като тема, майсторът и маргарита далеч не е религьозна книга. в нея типичните библейски персонажи - като дяволът (воланд) и исус (иешуа) биват разглеждани  в нова светлина. 

абсурдността. действията на воланд и познатите му в москва изглеждат все едно са напълно случайни и меко казано абсурдни. от първоначалното предвиждане на смъртта на берлиоз ("защото анушка не само е купила олиото, ами го е и разляла") до престрелката по вина на бегемот, героито изглеждат водени като че ли само от порив за пакости. след време обаче в поведението им се разкрива ясен мотив - всичките им злодеяния са насочени към онази особена обществена класа на алчните, богати хора, стараещи се да извличат ползи, които не са заслужили. публиката, присъстваща на сеанса по черна магия, е възхитена от дъжда от пари, които по-късно се превръщат в безполезни предмети. жените, които са смятали, че получават нови дрехи, се озовават на улицата по бельо. колкото и жестоко да ви звучи това, заблудата им е в следствие от заслепеността им от материалното.

добро и зло. традиционното разбиране за дявола е, че той е чистото зло, облечено в тяло и че всички предимства, който той би могъл да ти даде, са илюзорни. в „майсторът и маргарита” дяволът е представен малко по-различно. действително, в историята той се възползва от хората, като им дава пари и други неща, които по-късно се превръщат в безполезни предмети, но не изпраща никакви души в ада, например. всъщност във версията на булгаков дяволът дори изпълнява молбата на иешуа да помогне на майсторът и маргарита да бъдат заедно завинаги. далеч по-зло от самия дявол в книгата е например литературното издателство, което разрушава живота на майстора, обвързва се в алчни сделки и е на една страна с контролиращото съветско правителство. в сравнение с това, действията на воланд и неговите хора могат да бъдат разглеждани дори донякъде като положителни, тъй като могат да доведът до морално подобрение от страна на пострадалите. колкото до исус, в библията той е представен като добре посрещнат и харесван пророк, с тълпи от хора, които чакат да го видят. в книгата той има само един-единствен последовател, леви матей, и той е толкова нестабилен, че дори самият иешуа е неспокоен около него. вместо да проповядва любов, в романа иешуа има по-простичко психологическо изявление, а именно, че „няма лоши хора”.

творецът и обществото. и двамата истински творци в книгата – майсторът и бездомни – свършват в лудницата под грижите на доктор ставински, докато далеч по-малко талантливи хора се тъпчат с разточителни гозби и слушат жива музика при грибоедов. щетата, нанесена от фалшивите артисти, далеч надхвърля алчността и мързела. когато майсторът издава книгата си утвърдените писатели я подиграват, още преди публика да е могла да я прочете. негативната реакция не пречи на майстора финансово, той е материално задоволен, тъй като е спечелил лотарията, но буквално смачква артистичността му и го докарва до лудост. като резултат от това, той изгаря труда си и се скита дълго в студа. след това е приет в лудницата. той страда така много от това, че е създал истинско произведение на изкуството, че в края, когато воланд му го дава, се колебае да го приеме. „нямам повече мечти и вдъхновението ми е мъртво”, казва той.

символизма в творбата. символистичните аспекти на новелата служат едновременно за да се получи ясна визия за действието и да бъде свързан „духа” на различните сюжетни линии. от символите най-забележими са слънцето и луната, които са споменавани постоянно, като ни изглежда, че те са всъщност истинските наблюдатели на историята. в началото на новелата, в първата сцена на иван и берлиоз на патришите езера, слънцето залязва, като постепенно се оттегля докато дяволът ни се представя. главоболието на пилат понтийиски се влошава още от искрящото слънце, както се влошава и страданието на иешуа на следващия ден. в контраст с това майсторът и иван биват измъчвани от лунната светлина, която си играе с умовете им. традиционно светлината на слънцето бива асоциирана с логиката и рационалността, докато лунната светлина по-скоро се свързва с подсъзнанието. друг голям символ е споменаването на гръмотевичните бури на важни места в книгата. бурята, която се събира докато иешуа е на кръста и избухва когато той е умира, е особено бурна, както е и тази, която измива москва накрая, докато воланд и познатите му уреждат работите си преди да си тръгнат. писателите често използват бурите като символ на неизразените емоции на някой от героите. В „майсторът и маргарита” бурите могат да бъдат видени като викове за помощ на цели култури, антични и модерни, които са осъзнали колко покварени са станали социалните им системи.  книгата съдържа и множество други елементи, които могат да бъдат определени като символични, тъй като служат, за да прокарат определен вид философско виждане. чуждата валута, например, може да бъде опреличена на чуждите идеи, чиято стойност съветското правителство се е опитвало да намали възможно най-много. кървавочервеното вино, което пилат разлива, не се отмива, също както греховете на душата му.

p.s. и това е малка страница от целия ми доклад. ако искате резюме на главите, коментар на героите, и по-подробен анализ на структурата и темите, чувствайте се свободни да коментирате. също така ако искате да коментирам някоя книга, може да оставите коментар.

(и, ако имаме късмет, в скоро време ще има статия за тъмната кула, защото съм обещала от много време)