онзи ден имах час по български и, понеже съм идиот, явно съм забравила да си изключа звука на телефона и той звънна към края на часа. (в моя защита, беше баба ми, която очевидно беше забравила, че съм следобед на училище)
та, ако ме познавате, вероятно знаете, че винаги си слагам възможно най-шумните аларми и рингтонове, в случая беше dear insanity на asking alexandria.
прилагам песента, в случай че сте живяли под скала в последно време и не знаете за коя група иде реч.
на мен, разбира се, ми става неловко, изключвам си звука и се извинявам, госпожата ми е като, meh, whatever (не буквално, разбира се, но имам една от най-добрите учителки по български и тя никога не ни вдига скандали за подобни неща). зад мен обаче се чува следният коментар: "как може някой да слуша метълкор?"
след като разясних повода искам да наблегна на няколко факти.
факт 1: първата ми любима група беше uriah heep
факт 2: открих метъл музиката чрез баща ми и с него общо взето си разменяме групи.
факт 3: любимата ми група в момента е arctic monkeys, които нямат нищо общо с метълкор сцената.
факт 4: освен рок-подобните стилове, слушам pretty much всичко, като започнем от класическа музика и завършим, понякога, с горан брегович.
защо, ще попитате, съм толкова музикално всеядна? защото ако баща ми не беше също така музикално всеяден никога нямаше да открием различните разновидности на метъл сцената, а лично за мен детството ми беше изпъстрено с концерти на доста различни групи - от iron maiden през таря турунен, та чак до роджър уотърс. част от тези преживявания нямаше да се случат, ако баща ми си беше останал на ниво "рок сцената от младостта ми".
ограничеността в даден стил означава глупост.
окей е да не ти допада даден стил музика, разбираемо е, не съм огромен фен на чалга изпълнителите или на майли сайръс, примерно (да не кажем, че въобще не ми харесват), но това не означава, че трябва да се забиете и само в един стил. красотата на живота е разнообразието, dammit, ако виждахте по-далеч от носа си щяхте да го знаете.
и най-глупавото е, че въпросният велик коментатор си е изразявал мнението за почти всяка от любимите ми групи, които не са метълкор, и като че ли нищо освен metallica & rhcp не му допада. хората правят какви ли не експерименти с музиката си, преоткриват се, творят, но не, ако не сте се появили преди 96та, значи потенциално сте група малки комерсиални лайна.
що за скрита хипстър логика е това?
и нека не се преструваме, че няма двойни стандарти тук. ако някой обиди вашата музика, всички скачате и сте като "НЕТОЛЕРАНТНОСТ!!! ОГРАНИЧЕНОСТ!!! СМЪРТ ЗА ВАС, ТОВА Е ЛЮБИМАТА МИ ГРУПА!!!", но същевременно се подигравате на one direction, джъстин бийбър и които там са модерни в момента.
ако не харесвате нещо, никой не може да ви накара да го заобичате, но е добре да имате обосновано и адекватно мнение, в случай, че някой ви пита (например, аз не харесвам джъстин бийбър, защото гласът му не ми е приятен и заради редица негови изказвания, не защото мисля, че е гей или нещо подобно) и да не се опитвате да си завирате мега важното мнение в лицата на другите. защото ако няко се появи и започна да обижда любимата ви група, ще ви стане доста тъпо.
защото повечето хора са свързани с любимите си изпълнители, спомнят си кога са се чувствали зле и музиката на еди-коя-си-група ги е изкарала от състоянието. или си спомнят как на първата си среща с еди-кого-си са си пуснали тази песен и винаги ще я помнят. или защото са пели тази песен в колата с баща си преди година. или защото са били на концерта им и е било жестоко и след това са се усмихвали цял месец като си помислят за него.
заключение? да имаш мнение е окей. да се държиш като пълен задник, изказвайки го? твърдо не.
поне се надявам, че ще го израстете, както аз го израстнах.
p.s. обещавам, че ще се върна към графика си все някога, когато спра да имам куп домашни и какво ли още не.
p.s. марин, съжалявам.
трябваше, тъй или иначе не ме слушате irl.
Няма коментари:
Публикуване на коментар