bookaholic daily. биография за гения & полигамията на пикасо. и най-вече за това какъв задник е можел да бъде.

окей, the fuck is this new thing, srsly?

в последно време осъзнах, че чета поне двойно по-малко и всичко се дължи на цялата тази технология около мен, която ми дава възможност да гледам неща. дори когато тези същите неща не са нещо ужасно глупаво - сериозно, не гледам телевизия и като цяло прегрешенията ми като че ли се изчерпват с doctor who & got - обаче ми е някак криво.
тъй де, всичките документални филми на света не могат да ми заменят книгите, right?
проблемът е, че е наистина много по-лесно да гледаш, а не да се занимаваш с четене. нека всички да си поемем дълбоко въздух и да признаем, че да, мамка му, принадлежим към мързеливото поколение, закърмено с телевизия и отгледано с интернет.
обаче както съм станала мързелива, така мога и да стана не-мързелива.
тъй че, за да се самонавия и да спра да бъда мързелива, си създавам нова секция в блога. bookaholic daily ще бъде моят личен читателски дневник. никакви дълбоки писаници, анализи на героите и какво ли още не. просто какво ме е накарало да прочета книгата, какво ми е харесало, какво не.
малко като в първи клас, ако си спомняте, когато ни караха да пишем подобни неща през ваканцията.
и ако имате подобен проблем, то ще се радвам да четете с мен. след всеки пост ще ви казвам коя книга смятам да започна, така че можем да си направим наш си читателски клуб.
kinda, sorta

bookaholic daily, picasso edition.

последната книга, която завърших, е биография на пикасо от патрик о`браян, който, lucky bastard, всъщност го е познавал лично.
задигнах книгата преди време от баба ми и я започнах поне преди сто години, но всъщност сериозно се захванах с четенето й малко преди великденската ваканция и, oh god, беше ужасно забавна.
наистина не съм фен на сухите биографии, защото честно казано не се интересувам през коя година пикасо е създал герника, примерно (нищо против герника, просто не ми пука за годината. не одобрявам годините, като цяло, най-вече защото имам неприятното свойство да ги забравям). затова й бях облекчена, когато се оказа, че господин патрик всъщност е доста забавен.
например съвсем в началото на книгата, когато говори за бащата на пикасо, който е работил в музей в малага, пише, че музеят има традиционният испански навик да е затворен почти през цялото време.
освен че е забавен, авторът е и доста информативен, описва повето от известните картини на пикасо доста подробно, предлага част от тълкуванията, говори за условията и вдъхновенията на пикасо и въобще дава един доста сериозен поглед в предполагаемото "разбиране" на творчеството му.
от друга страна обаче ни представя и гледната точка на твореца, който не иска непременно да бъде разбиран, а най-вече да бъде чувстван. пикасо говори многократно как изкуството не е тълкувание, а усещане - ако една картина не те кара да чувстваш нищо, то тя е напълно безполезна.
не мога да кажа, че разбирам или одобрявам любовният му живот или излишната му грубост по някога, но одобрявам идеите му за изкуството.
тъй че ако се натъкнете на тази биография, купете си я. пикасо е един от основателите на кубизма, който по-късно повлиява доста движения, включително и сюрреализма.
и, мъничък детайл, знаете ли, че пикасо всъщност е харесвал дали достатъчно, за да го спонсорира и хвали, но дали говори предимно лоши неща за пикасо през по-голямата част от живота си?
вътрешната ми fangirl страна иска да основа team dali и team picasso и да напиша фенфикшън по въпроса.

p.s. ако всичко върви добре следващата книга трябва да е
*drumrolls*
тъй рече заратустра
ще се опитам да си формулирам ницше-постът без да започна световна война или да основа националистическа партия, обещавам.

p.s. 2. и ще се радвам да чуя какво четете вие, 14 мои най-прекрасни читатели - най-вече защото ми трябват идейки за нови четива, които не са драматични, философски или основополагащи за расистки теории